Взаимоотношенията ни с другите играят огромна роля в нашият живот.Изпитваме чувства,когато контактуваме.Доверяваме се и другите се доверяват на нас.Лошото идва,когато някой или ние самите си позволим да злоупотребим с даден човек.
   Всеки  е изпитвал огурчението от това някой да постъпи лошо с него.Споменът за това,как някой се е изгаврил с нас остава много по-дълготрайно от този,когато са ни докоснали с добро.И все пак на ум трябва да имаме в предвид,че злото,кото може да се причини има най-ралични форми.Има разлика в това съседът  да отъпче градинката ви и в това бившият ви съпруг току що излязъл от затвора с психическо разтройство да изпрати семейството ви в болница.Колкото и добър да е човек,всеки си има лимит за това докъде може да прости.
Прошката е нещо добро,но ако се раздава като топъл хляб е много вероятно някой да си позволи и ни нарани отново.Именно за това има поговорка,която гласи ‘’Измами ме веднъж-срам за теб,излъжи ме дваж-срам за двамата,изължи ме триж-срам за мен...”. ‘’Срам за мен” е нещото,което трабва да се има винаги на ум.Ще изглеждаме като глупаци всеки път,когато даваме прошка на този,който не я заслужава и ни се подиграва.За съжалени е в кръвта на хората да правят зло един на друг и това няма край.Целият проблем има и още една страна.
Трябва да се обърне внимание и на това,че и ние самите прекаляваме понякога и то доста често.Не обръщаме внимание,че  вредим на някого.Не можем да го усезнаем,защото умът ни си е втълпил,че сме единствените жертви.С тази заблуда живеят всички хора и не забелязват последиците от някои свои действия.
 Отговорът на въпроса дали има непростими неща е...-има.Както простими,така и непростими.Това е баланс.Доброто не може да съществува без злото,бялото без черното и обратно.

Има хора, за които правенето на зло се е превърнало в основно занимание, на такъв човек и веднъж да простиш е много.

много хубав пост!!не бях чувала тази поговорка но много ми допадна!...аз трудно прощавам.......почти никога.....

Хм,ама няма безгрешни хора...Разполагаме само със собствените си мисли и действаме в наша полза ;) Ако можехме да четем мисли,щяхме и да се предпазим от човешката злина,и (може би) да спрем своята собствена ;)

Подаваш си пръста ,а те ти налапват ръката.Знам не е хубаво да се говори така за близки(казвам близки,защото най-вече бликите ни създания ни наряняват),но си е факт за някои хора-родени са да нараняват!А понякога аз прощавам да,но следва пълен игнор на прегрешилия т.е. аз прощавам дотолкова ,че на мен да не ми тежи ,а въпросния човек не допускам вече в живота си.Чудя се дали това е прошка...

...бяло без черно, но нали разбираш, че живеем винаги между бялото и черното, между лошото и доброто, в сивото и в човешкото, така че всеки може да нарани и всеки може да прости, важно е да си носим отговорноста за действията

...разбирам...но и както споменах...някои хора избират да тикат други по към лошото...и това не ги притеснява,защото на тях им харесва...