Чувстваш ли нещо отново?
Отхвърлен...
никой ли си,
нищо ли не чувстваш?
Знаеш ли...знам,че
мислш,че има добра причина да си жив.
В сякнакта на успелите,
ти си твърде отслабнал от отровата,
с която те те хранят в живущата лъжа.
Те не ти вярват...
Не разчитай никому,
не вярвай в нищо...,
малки незначими...
Не искам да съм невинен,знаеш...
няма да ги оставя да ме хипнотизират...
Човече,слушаш ли?!
Можеш ли да ме чуеш или си глух и ням за езика ми...
Исината наистина те наранява...
Стегни се,
защото ще го почувтваш...,
когато стъпя на челото ти,
за да не забравяш никога,че
ти си ОТХВЪРЛЕН!
Ти си никой,
ти си нищо,
малки незначими...
Страх,събуди се!
Допусни го в себе си,
остави го да те обладае...
Умът ти се надпреварва...
Не разбирам,защо не ме 
харесваш...
Защо не ти допадам?
Нима съм толкова различен от теб?
Страх ли те е,че ще мога да различа,
какво да обичам и какво да унищожа?
Ще добавя малко гориво към обгня...
ОТСТЪПИ,брако,прибери си ръката...
Остави я или ще се разгневя...ще полудея!
Повече от усмивка или две,разбираш ли?
Страх ли те е,братко?
Не се съди това,което не разбираш...
Не можеш да отречеш това,що ми е дарено...
Страх,пробуди се...